TROIS POEMES EN BULGARE

BULGARE

АТАНАС ВАНЧЕВ дьо ТРАСИ

МИНИАТЮРА

на Димчо Дебелянов

Традиция, преданост, благочестие, синовност!

Лек вятър духа, сладък, като диханието на цветята,
а времето и луната
придружават деликатните му стъпки!

Пред едно стихотворение,
където спи цялата хубост на моя език,
развълнуван мисля за теб,
мое слабичко канарче!

Аз съм само един зрял мъж с разбито сърце,
който слуша шепота на листата!

О, вечерен затвор!
О, раздяла завинаги

и сълзи, които целуват пода
на старата къща!




От испански: Виолета Бончева




АТАНАС ВАНЧЕВ дьо ТРАСИ


ХЕДДУ АКЕЧИЧЕ

/реквием/


Птици, птици, птици,
кажете ми, птици свободни,
къде е гроба
на младия Хедду Акечиче?

Кажете ми, моля ви,
за да може една ръка, покрита със сълзи
и едно кървящо сърце, преливащо от любов,
да посее там нежно и леко
семе от кедър.

Хедду, героят повален
за гордата свобода на Хогурта,
да пусне корени там
завинаги.

В Риф
родината,
къщата,
подслона
на Хедду!

С дните,
годините
и вековете
да расте свещеното дърво,
окъпано в божествената светлина
на планините.

Тогава свободни птици,
ще дойдете вие,
за да изплетете гнездата си леки
от сламки,
върху своите дъхави клони,
и да чуете нощем
как се запалват звездите
на южния свод,
и нека пулсира и пее сърцето невинно
на сияйния юноша
мъртъв.

Свободни и светли
да се леят реките на Риф,
слети завинаги
и независими!



От испански: Виолета Бончева




АТАНАС ВАНЧЕВ дьо ТРАСИ


СЛУШАМ УРОКА

„За да повярваш в безсмъртието –
трябва да живееш тук, в безсмъртния живот.” Л.Толстой



Слушам вечния урок от книгите,
написан с много чувство на други,
преди мен,
поколение след поколение
изкушавани, съблазнявани, очаровани,
заставени да треперят едва доловимо,
зазидани заедно с времето в една цепнатина,
с една тайна,
слушаха.

Така, както природата в нажежените пейзажи,
вдълбава в думите, картини и сияния от музика,
момента на нашата сила,
това, което ни е забранено да разбираме,
знае остроумно да съчетава
крясък на вода, пращенето на огъня
и върховните тайни на креатурата.

Така, както обичаме,
без да разбираме в дълбочина
значението на ритъма,
вибрациите презрени на гласовете,
заслепяващата близост на отминалото нищо,
всеки един от нашите жестове.

Ние, свободните и чувствени приятели
на вечността,
струпани между земята и небето,
между пропаст и скалист бряг,
се опитваме да премахнем това толкова тъжно и мрачно,
разяждащо и неясно пулсиране на светлината
все още жива!


От испански: Виолета Бончева