SAUDADE
Na Svetlimira Bineva
« Една твърде стара носталгия на корабни мачти
Се люлее сред клоните на боровете »
София дьо Мелло Брейнер Андресен
Не казвай нищо, защото всичко е казано вече,
Защото вав вазата увяхнаха вече цветята,
Студеният вятър изсуши сълзите
Между ресниците ни тръпнещи вчера от радост.
Защо да обличаме нещата без значение
С интимната строгост, с възвишения живот на красивите думи ?
Ранената плът мечтае за синия отдих
Сред книгите изпълнени с деликатно мълчание.
И не остава нищо друго на душата освен музиката
На това лято изпълнено с мирис на резеда,
Вкусът на морска сол по пръстите ни
И изяществото на дорийските колони !
Не казвай нищо, да оставим загорелия ветрец
Да скита, разсеян, под сенките на елегантните алеи !
Атанас Ванчев дьо Траси
jeudi 3 décembre 2009
Inscription à :
Publier les commentaires (Atom)
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire