SIX SONNETS DEDIES A ATHANASE

Le plus grand poète contemporain bulgare RADKO RADKOV a dédié six sonnets au poète Athanase Vantchev de Thracy. Je publie ces textes en bulgare:

На най-добрия ми приятел и брат по душа –

(A mon meilleur ami et frère d'âme Athanase Vantchev de Thracy)

Атанас Ванчев дьо Траси

Радко Радков

ПИСМО

Мой братко, любовта ми я дочака

и ти ще я приемеш между нас.

Тя разпозна у мен певеца-княз

под веселите дрипи на бедняка.

На малкия ми пръст не скъп топаз .

една звезда проблясна в полумрака

и тя прочете в огъня й знак

и древността на жреческата власт.

Ако, сломен от друми и умори,

на портата й в падащия хлад

почукаш с мойто име, ще отвори.

И хляба ще разчупи, бял и свят,

с венеца на огнището отгоре,

за да ме срещне с тебе, моя брат.

ДО ПРИЯТЕЛЯ

Приятелю със сянка на арфист,

която следва гъвкава наклона

на твойто тяло, поръсú от клона

по раменете си праха златист.

И ти ще видиш да изкачва склона

в сърцето ми, по пътя каменист,

жена в лъчи и трепети на тис,

прекрасна като шествие с икона.

От ведрината думи и цветя

тя сякаш че от було разпиляна,

но не от дим в звъна на заранта –

тя в плът и кръв пред мене разцъфтява

и се облича в моята мечта,

в безплътната й дреха се прославя.

ХАСКОВО

/родният град на моя приятел Атанас/

Там нейде в равнината има град

под мараня, от лятото напечен,

залутан в сънищата ми, далечен,

но съществуващ като моя брат.

Изтича времето без път назад –

в акациите въздухът е течен,

но аз назад се връщам, сякаш вечен,

от спомена миросан с благодат.

След малко ще се появи завоя

и ще изникне пъстрия градец

единствен като раждането, моя!

Аз вдъхвам с ноздри прашния ветрец

и с боси ходила нагазвам в зноя,

еднакво като син и пришълец.

ПОМЕН ЗА МИЛЧО ВАНЧЕВ

/брат на моя приятел Атанас/

На малка Богородица при теб

ще дойда с вино да прелея гроба

и Тракия ще дойде с житна роба,

преди да сложа своя креп.

Кандилцето ще пална – твоя склеп

да осветли и стопли в късна доба...

Блажена е. Девичата утроба,

смъртта сразила, мрака й нелеп.

Неумолими ангели те взеха

от нас, но Тя е нашата утеха,

родила се, Спасител да роди.

Обичаща ръка те прикади.

Плътта съблякъл като тясна дреха,

в пришéствения ден се събуди!

МЕЖДУ АТАНАС ДЬО ТРАСИ И МАРУСЯ

Държи приятелят ми чаша вино

и с винен поглед се усмихва той

на твоето видение, царкиньо,

жив синур между порив и покой.

От страст към страст сърцето му невинно

и нежно като скреж се стапя в зной.

И пак като дихание жасминено

е девствен Нарцис, но любимец мой.

За любовта, която не познава,

той пише с най-възвишена любов

и с дива нежност, равна на забрава.

Аз му отдавам част от мойта слава,

ти му отдай усмивка – шемет нов, -

но не целувка, тя за мен остава.

ЕЛЕХЧА

/на святата майчица на Атанас/

Когато, изнурен от светски нрави,

подиря свойто истинско лице,

аз го намирам в стряха на селце

между поле, баири и дъбрави.

Рисувано от птичето перце,

което лятното небе забрави

на мойта длан, то дом в гръдта ми прави –

изпълнението с музика сърце.

Сега ще видя туфата ели

и къщата на дядо ми с чардака,

над който лунния прашец вали.

Заскърцат ли по стръмното коли

и поведе керван от сенки крака,

за мен, светице-майко, се моли.